|
Защото винаги е имало два вида български - за казване и за чувстване. Езикът за казване е на телеграфната агенция: "Полски мишки нападнаха реколтата". Това е. Езикът за чувстване обаче е много видове. Човек чете и си казва: а) ше нападнат, бах маа му! б) бахти мишките! в) бахти реколтата! г) бахти поляците смотани! |
