Говорим на различни езици с жените
Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности
Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми
такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си има зор момичето да затвори
бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка.
Вика ме у тях. Отивам аз, под ръка с чешката затварачка. Уред мечта. Имам
го на PDF файл дори. За ценители.
Та влизам аз, а тя с мокра коса.
- Препотила си се от мъкнене на чували с камби?
- Не
- С пиперки?
- Не, къпах се
- Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина - казах го аз с
изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.
Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след
еякулация.
Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам "А
бурканите?". Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох там. Няма буркани.
Нещо ме майтапи това момиче.
- Виж, ако ще вършим работа, да я вършим - делово отсякох. - Всичко трябва
да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим.
- Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам!
- Ми? - гълчалив, но любезен поглед.
- Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета.
- Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си
знам, че ..... - тук задърдорих технологии и тънкости, а в същото време трескаво
се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на
вулканизатор и че не съм я взел още. При липса на разумен отговор реших да
зарежа мисленето...
- Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с
един поглед такъв усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не мога и да
разбера защо ме гледа така нагло при условие, че не аз съм се препотил, а тя.
- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква
жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли
каква е хубава. Я ми покажи целината си
- Леле, колко си метафоричен. Хм... - усмихна се под незабележим русоляв
мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени
винаги забелязвам)...ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид...
Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува и трескаво ми разкопча
панталоните и гу пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката
затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо - затварачката.
Приплака ми се. Изскимтях.
- Убийца! Знаеш ли какво направи? - в погледа ми се четеше омразата на
целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под
кожата на евреите.
- Какво е това?! - зениците й приличаха на очилцата на Троцки.
Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната
покривка на уреда ми се беше нарушила. Никога повече нямаше да бъде същата. Дори
в последния си поглед към момичето видях презрителното й мислене към това чешко
произведение на изкуството. В очите й се четеше "джаджа", а то е "У Р Е Д"
.
Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот. Какво ?
Толкова сме различни, Господи!
|