Здравейте,
Понеже се получава развален телефон, нека внеса малко пояснение:
Wizcom (Sciant) имаха намерение да инвестират в бизнес идеи. Никой не предложи нещо съществено. Аз предложих една идея - идеята за sciforge.org. Това беше само идея, която трябваше да има и комерсиална част, за да спечели финансиране. Както всяка идея, по време на реализацията търпи развитие. Направих бизнес план, който беше одобрен от борда. Бяха ми отпуснати известни средства (само и единствено за хардуер и консумативи), които да управлявам и да развия тази идея както аз реша. От мен работата за без пари, от тях парите, които са ми нужни, и двете страни са собственици на проекта. Не получих техническа подкрепа от колегите, трябваше да работя сам много време и през нощта и почивните дни, защото за работата по sciforge.org не ми се плаща и една стотинка и работя за това в извън работно време. Имам ентусиазъм и съм наполовина собственик, затова чувствам sciforge.org като мой. Каква е ползата на Sciant ли? Ами да подпомогне финансирането на някоя хубава идея, която се намира на sciforge.org, както направи с моята, за който иска разбира се. Tрябваше и все още трябва да търпя обидите и подигравките от завистливите. Това няма да ми охлади ентусиазма.
Много съм благодарен на Васил Колев, който ми помогна да развия идеята в правилна посока. Той е единствният, който ме изслуша, успя да ме разбере и най-вече обясни кое и защо трябва да променя, къде са ми грешките и т.н. Аз го слушам, защото с него може да се комуникира на високо и цивилизовано ниво. Рядко се намират такива хора. Днес той подкара shell на sciforge.org, за което съм му много благодарен, и ще бъде почерпен следващата сряда на редовната ни сбирка от мен (sciforge.org няма приходи, нито пък аз съм получил нещо за него).
Ще продължа да работя по проекта, ще сложа news на първата страница, за да знаете как вървят нещата. Ще сложа и всичко, което съм правил по gforge в CVS (скоро и SVN), така че който иска да може да си го изтегли, включително Вие и Оги, лицензът GPL е такъв, но аз ще го направя с желание, за да е полезно и на други. Това отново го предложи Васил - без да ме обижда разбира се.
Аз няма да се опитвам да се меся на gforge.fmi.uni-sofia.bg. Нито пък ще се опитвам да преча на другите, пускайки обиди и нападки по форумите. Всеки вижда кой какво и как го прави. Конкуренцията ражда по-добра услуга.
Аз няма да се хваля кой съм и какъв съм, който трябва знае. Много жалко, че трудностите, които човек среща в реализацията на една нова идея трябва да бъдат удвоени, поради човешката завист и омраза...
Благодаря за вниманието, писмото по-долу няма да коментирам.
Shiyachki, Dimitar (Sofia University, FMI) wrote:
Здравейте,
научих за SciForge преди няколко дена, когато Калин Наков се свърза с моя колега Огнян Кулев и му предложи да вземе участие в популяризирането на този бизнес-проект на Sciant. Предложението се състоеше в това Оги да се откаже да популяризира факултетския GForge портал (който се намира на адрес http://gforge.openfmi.net и е част от идеята за една инициатива носеща името OpenFMI, за която ще стане дума след малко) и да работи за популяризирането на Sciforge.org. Според Калин Наков, вместо да се внедряват много GForge портали, по-добре е да се работи за популяризирането на SciForge.org по университетите, на него да се слагат курсови и дипломни работи, да се предлагат услуги по инсталиране на GForge по фирми и да се правят пари. Освен това, Калин Наков така или иначе щял да си пусне връзките във ФМИ с цел там да се ползва SciForge.org. Работата била предрешена.
При все, че Оги беше уговорил да се срещнеме тримата, аз на среща с Калин Наков не отидох. Просто защото единственото, което можех да обсъждам с него е как OpenFMI да не пречи на Sciant да реализира бизнес-намеренията си. Няма да скрия, че бях втрещен от представите на Калин Наков как неговата идея може да се реализира. В никой случай не заклеймявам Sciant. Съвсем нормално е една фирма да търси всякакви начини за правене на пари и утвърждаване на името си сред останалите в бранша. А и Sciant е фирма, която според мен вече се ползва с добро реноме в България (или поне сред тези, които знаят, че доскоро се казваше Wizcom). Аз познавам няколко хора, които работят там и които са много добри специалисти.
Под въздействието на Васил Колев, първоначалните идеи на Калин Наков, на SciForge.org да се поставят проекти с отворен и затворен код са еволюирали до това да се слагат само такива от първия вид, като системата продължава да се финансира от Sciant, под управлението на Калин Наков. Тоест Калин Наков има благословията на Sciant да действа както намери за добре с цел популяризирането на SciForge.org - организиране на конкурси, осигуряване на финансиране за харесани от Sciant проекти и т.н.
А сега да кажа няколко думи за мен и света около мен. Работя във ФМИ от времето, когато бях първи курс студент във факултета. Това прави около 9 години. ФМИ се състои от 14 катедри и една лаборатория, в която работя и чието пълно име е Лаборатория "Информационно обслужване". Основния и предмет на дейност е подпомагане на образователния процес във ФМИ (както на повечето лаборатории в СУ). За ФМИ, това включва администриране на компютърните лаборатории, администриране на факултетски сървъри за информационни услуги и обучение, поддръжка на компютърната техника на катедрите.
От февруари тази година съм ръководител на въпросната лаборатория. По това време възникна и идеята за OpenFMI, която в последствие беше обсъждана с хора от ЛИО. Нейният първоначален замисъл включваше истинска инфраструктура за обучение по информатика и възможност за обмен на идеи между бивши студенти, настоящи студенти, както и студенти, които учат в чужбина и имат досег с признати по цял свят специалисти. И това означаваше един студент да има достъп до система за управление на съдържание, форуми, управление на проекти, възможност за ползване на различни софтуерни платформи, сървъри за приложения, сървъри за управление на бази от данни. Означаваше работни станции с поне две операционни системи, различни среди за разработка, CVS клиенти, достатъчен хардуерен ресурс за виртуални компютри (vmware например), даващи възможност на студентите да изпробват инсталиране на операционни системи. Моето мнение е, че във ФМИ трябва да има от всчико. Означаваше и обновяване на хардуера и ремонт на залите, които не бяха в цветущо състояние. Сайта на ФМИ също беше в ужасно състояние.
Аз съм от хората, които ползват както свободен софтуер, така и комерсиален софтуер със затворен код. Подкрепям идеята, че е хубаво колкото се може повече дисциплини да се преподават, като се използва софтуер с отворен код, за да могат студентите да виждат отвътре това, което изучават. Вече няколко пъти ми се случва, за неясноти в .NET, вместо да се чудя къде точно в документацията се намира нещо, да погледна програмни фрагменти в MONO. Също така подкрепям идеята обаче във ФМИ да се изучават и комерсиални технологии. В края на краищата огромна част от фирмите в България се занимават с информационни технологии и нуждата от специалисти по технологиите на IBM, Microsoft, SUN и Oracle е видна за всички. Въпреки, че има и фирми, за които един C++ компилатор е най-важния и съществен чужд софтуер, който използват, фирми които се занимават с писане на тежък софтуер използващ сериозна математика. Незнам колко хора знаят, че един от наи-добрите рей-трейсъри (V-RAY) се прави в България (http://www.chaosgroup.com).
Но да се върнем на OpenFMI. За система за управление на проекти избрахме GForge, а за система за управление на съдържание - Plone (върху който работи настоящия сайт на ФМИ). За сайта на ФМИ, Plone потръгна. Интегриран с LDAP сървъра на ФМИ. Естествено техническата част не беше всичко. Трябваше хората да почнат да привикват с използването му. Както хора от лабораторията, така и преподаватели. Е, има още много какво да се желае, но е факт, че днес на сайта на ФМИ има доста информация и тепърва ще се обогатява. А и на доста хора им хареса ZOPE и във ФМИ поникнаха още няколко сайта, построени върху Plone.
Оги се зае с инсталирането на GForge, инсталира Subversion на машината, закърпи GForge 3.3 да може да се интегрира със Subversion и сорса е достъпен през gforge.openfmi.net.
С помощта на Веселин Колев (един от хората, който подпомага работата на Университетския изчислителен център и който мисли истински трезво и работи за благото на целия университет) почти е готово ca.fmi.uni-sofia.bg и скоро колеги ще започнат да раздават X.509 сертификати на студенти, които се интересуват.
Зарадвах се, когато наскоро видях на linux-bg това: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=repository&key=365545343 . Забележете URL-а на страницата, където е публикувана тази програма. Аз съм готов да се обзаложа, че това е студент, който работи във фирма, но е сложил програмата chperms (колкото и скромна да е тя) именно на сайта на ФМИ. Очевидно от gforge.openfmi.net наистина има смисъл.
В момента работиме още по превода на български на GForge (До този момент в CVS хранилището на проекта GForge на gforge.org няма версия на превода на български, по-нова от тази, която е направил Делян Тошев през 2000-та година. Не казвам, че Sciant са длъжни да пратят техния превод на създателите на GForge. Както каза вече Калин Наков(с усмивка): "За без пари толкова").
Предстои да преминеме на GForge 4.0. За момента все още системата работи в тестов вариант, но това ще се промени до 1-2 седмици. Очакваме да пристигне последната пратка работни станции и сървъри, с което ще завършиме процедурата по обновяване на хардуера в залите на ФМИ. На всеки компютър ще има инсталиран Windows и Linux.
От доста години във ФМИ работи debian.fmi.uni-sofia.bg, отгледан с много грижи от Оги Кулев и предлагащ Linux shell акаунти, възможност за ползване на PostgreSQL, MySQL, PHP, Perl, GNU компилатори.
Почти е готова машината, която ще предлага хостинг на ASP.NET приложения и възможност за достъп до MSSQL сървър с цел подпомагане на разработването на курсови работи по течащи в момента дисциплини, свързани с технологии на Майкрософт.
Имаме и инсталации на Oracle, но са достъпни само когато се преподава, поради липса на достатъчно сървъри.
Днес осъзнавам, че дължа извинение към всички, които са готови да съдействат за случването на такива неща именно във ФМИ (били те бивши или настояши студенти или хора, които дори не са свързани с ФМИ и СУ). Извинявам се за това, че всички тези намерения не съм ги казвал публично и не съм отчитал истински факта, че СУ е български държавен университет. Аз няма да се откажа от захващането с нововъведения с цел OpenFMI да израстне, независимо от това, че заплатата ми тук е 190 лева, че имам достатъчно служебни задължения и без това, както и външни ангажименти за допълнително печелене на пари. И независимо от връзките на Калин Наков.
Искам все пак да подчертая, че докато за изграждането на описаните по-горе технологични неща имам подкрепата на Факултетния съвет на ФМИ, инициативата OpenFMI не е официално обсъждана. Ще направя необходимото това да се промени още следващата седмица. Аз смятам, че OpenFMI има потенциала да привлече вниманието на _всички_ частни фирми в България от нашия бранш и се надявам да получи подкрепата на българските сдружения и асоциации. Защото мястото на такива неща е именно в университетите.
Аз не съм бил студент в Технически университет, но съм завършил средното си образование в Технологическо Училище "Електронни системи" в София, което е част от Факултета по електронна техника и технологии на ТУ-София. Бил съм на практикуми в ТУ, имам претенции да познавам духа на ТУ и смятам, че те също биха избрали да се захванат с изграждането на собствен такъв портал, а не да ползват услугите на фирма, независимо коя е тя.
Това лято, по покана на доц. Красимир Манев участвах в техническата комисия на Балканската олимпиада по информатика, която се проведе в Пловдив. Имах възможността да се радвам на невероятното гостоприемство и компания на доц. Асен Рахнев (зам. декан на ФМИ, ПУ), доц. Кирил Атанасов (директор на Пловдивската математическа гимназия) и целия ИТ екип на Пловдивското ФМИ, които тази година бяха домакини на няколко перфектно проведени състезания. След това което видях там, смятам, че няма какво да ги спре и те да организират такова нещо.
Интересува ме отношението Ви към идеята openfmi.net да се използва не само от студенти на ФМИ. В момента страницата за регистрация изисква въвеждане на валиден ФМИ пощенски акаунт. В момента е деактивирано регистрирането на потребители извън ФМИ.
С поздрав и уважение към хората в LUG-BG, за които използването на Linux и свободен софтуер е техен дълбоко осъзнат избор, които са се преборили да го превърнат в начин на живот и не се занимават със създаване на свободен софтуер защото някой може да им подари играчка.
Димитър Шиячки, рководител на Лаборатория "Информационно обслужване", Факултет по математика и информатика, Софийски Университет "Св. Климент Охридски"
============================================================================ A mail-list of Linux Users Group - Bulgaria (bulgarian linuxers). http://www.linux-bulgaria.org - Hosted by Internet Group Ltd. - Stara Zagora To unsubscribe: http://www.linux-bulgaria.org/public/mail_list.html ============================================================================
============================================================================ A mail-list of Linux Users Group - Bulgaria (bulgarian linuxers). http://www.linux-bulgaria.org - Hosted by Internet Group Ltd. - Stara Zagora To unsubscribe: http://www.linux-bulgaria.org/public/mail_list.html ============================================================================
