Здравейте,
Видях публикуваните материали и от коментара ви в края на публикациите
усещам, че сме ви изнервили.
Това е съвсем нормално - пиша ви най-вече, за да ви успокоя и да дам
обяснение за поведението на различните членове.
Освен това сте и прав, че понякога е трудно отвън да се разберат
постъпките, но се надявам да ги обясня, без да ги оправдавам.
Първо - понятията, с които описваме продукти като Firefox,
OpenOffice.org, GNOME, KDE, Linux са свободен софтуер или софтуер с
отворен код.
Дефинициите са пипкава работа и често стават спорове за тях във всяка
една общност. Понякога хората носят от девет кладенеца вода, за да си
защитят тезата, а при заядливковци като нас в общността на свободния
софтуер и отворения код, то ще бъдат не 9, а деветстотин кладенеца, и не
само вода, а всякакви течности с полярни молекули, накрая някой ще
изнамери данни за качеството на водата от кладенците през периода след
последната ледникова епоха, при което друг ще го контрира с етимологията
на думата вода и кладенец и ще се стигне до сравнителен анализ на
вокалния състав на морфемите спрямо наличието на аналитични форми в
синтаксиса на индоевропейските езици. Всичко придружено с цитати и
прочее. Това със сигурност е забавно на гледащите отстрани.
И все пак - дефинициите ни позволяват да говорим конкретно.
Дефиницията за свободен софтуер е:
Свободният софтуер гарантира четири вида свободи на потребителите си:
* Свободата да изпълняваш програмата — за всякакви цели.
* Свободата да изучаваш как работи програмата и да я изменяш, за да
отговаря на нуждите ти.
* Свободата да разпространяваш копия, за да помагаш на ближния си.
* Свободата да подобряваш програмата и да споделяш подобренията си с
всички, за да може цялата общност да се възползва.
Можете да прочетете цялата дефиниця тук:
http://www.gnu.org/philosophy/free-sw.bg.html
Дефиницията на софтуер с отворен код е дадена тук:
http://opensource.org/docs/osd - тя е малко по-дълга, но на практика се
припокрива с горната - софтуерът с отворен код трябва да се
разпространява свободно, да идва с изходния си код, да позволява на
негова основа да се правят производни произведения, пазенето на
авторитета на първоначалния автор не трябва да пречи на по-нататъшната
промяна на програмата, не се допуска дискриминация на хора или групи от
хора, не се допуска дискриминация спрямо използване в каквито и да е
насоки, забранено е чрез други средства да се ограничават правата на
получилите програмата, лицензът не може да е обвързан с определен вид
разпространение или използване, лицензът на програмата не трябва да
ограничава другите програми, лицензът не трябва да дискриминира технологите.
Споменавам дефинициите, защото вероятно читателите ви не ги знаят и сте
прав, че може да се прави повече за популяризацията. Примерно вие сте
описали и трите продукта като безплатни, но това е следствие от горните
дефиниции, а не толкова цел - просто, когато са свалени изкуствено
създадените бариери пред нещо, което може да го има в безкрайно
количество, то цената му пада.
Това натъртване на свободата се дължи на факта, че цифровите технологии
ни дават възможност да копираме програми до безкрайност, да осигурим
достъп до световната библиотека от познания и култура на всеки човек.
Защо трябва да се предотвратява това? Защо трябва да унищожаваме
библиотеки с програми, филми, книги или да създаваме изкуствен недостиг
от тях? Ако слънцето свети за всички по света - защо трябва да караме
хората да живеят в пещери и да си светят със свещи, само за да могат
производителите на свещи да печелят?
Изказвания като горното, обаче често идват прекалено морализаторски -
често на човек му идва да каже - „Аз като не правя така, не съм ли
човек, толкова ли пък съм неетичен. Нямам ли право на собствено мнение?
Какво ми се правят тези на толкова важни?“ Тогава на помощ ви идва
дефиницята на отворения код, в която етиката присъства като че ли
по-ненатрапчиво.
Примерно - именно поради спорове кой е морален и кой не, сдружението за
свободен софтуер отдавна не съществува.
Въпреки това хората продължават да действат - били поради идеологически,
било то по чисто прагматични причини.
Идеята за свободни програми е страхотна.
Именно в среда на свободна обмяна на идеи, на ползване на програми в
най-неочаквани ситуации за най-странни цели, без да трябва да се плаща
за това, без да си ограничен да твориш, когато операционната ти система
идва с инструментариума да я подобриш (ако можеш) или да се възползваш
от подобренията на другите, идват и най-добрите решения.
Свободният обмен и ползване на програми, идеи, култура, знания има много
пряк практически отглас. Програмите стават по-добри по-бързо там където
са свободни. Идеите се множат повече там където са свободни. Знанията се
обогатяват по-бързо там, където са свободни.
Ние сме силно страстни в това, което правим - превеждаме свободни
програми, така че всеки да има достъп до тях.
Със сигурност - има и страстни преводачи и потребители на несвободни
програми. Преди две години имаше среща на преводачи на свободен софтуер,
на която разбрахме за случай, когато възторжен почитател на популярна
програма за редактиране на изображения й направил превод, просто защото
я е харесвал. Според закона за авторското право - това е
закононарушение. Компанията носеща авторските права за софтуера не му е
позволила да разпространява превода си. Според някои хардлайнери, както
ги наричате, на свободния софтуер, неговият превод също е лошо нещо,
защото би направило тази несвободна програма по-приятна, желана - дори
подмамваща българския потребител.
Това е неприятна ситуация, произтичаща от факта, че живеем в култура на
позволения. Можеш да направиш нещо, само ако някой ти позволи. В днешния
свят, където всяка дейност е обвързана по някъв начин с компютрите,
този, който контролира компютрите и платформата на която те работят, на
практика има огромно влияние и давайки или не позволение за различни
дейности, той може пряко или косвено да пречи.
Аз не съм искал позволение да превеждам GNOME - аз имах това право.
Огнян Кулев е имал правото да преведе Firefox и да продължи оттам,
откъдето е стигнал предишния преводач. Същото се отнася и за Христо Христов.
Това, че OpenOffice.org е свободен, води до това, че върви на много
операционни системи, дори тези, които конкурират операционната система
на компанията, която стои зад него. Microsoft Office върви едва на
Windows и Mac OS. OpenOffice.org от години идва стандартно с поддръжка
на PDF, независимо отношенията между Sun Microsystems и Adobe. Firefox е
толкова удобен и добър и печели пазарен дял, че независимо, че Microsoft
налагат своето предложение Internet Explorer и то идва безплатно към
операционната им система.
Преводите, които правим, ги правим със собствени усилия, крадейки от
свободното си време, от времето, което можем да прекараме с приятели или
семейство.
За да продължаваш с години това, се изисква определена умствена нагласа,
която често пречи в общуването с другите. От това страдат и другите, и
колкото и да не ни се иска да признаем - и ние, но аз лично не виждам
нито тенденция, нито желание, нито възможност това да престане. Това да
се бъхташ срещу течението, независимо дали е похвално или полезно за теб
или за другите, просто си взима жертвите.
Преводите, които екипът на GNOME прави, влизат във всяко CD или DVD с
популярен Линукс или някакъв вариант на BSD по света. Далеч не са
милиони българите, които въобще си инсталират това и ще съм глупец да си
мисля, дори че голяма част предпочитат GNOME и GNOME на български.
И все пак - това, което ние сме направили, е достъпно за всички. Всеки
може да го свали свободно по Интернет и да го ползва и много се надявам
- да го подобри като участва, къде с превод, къде просто с доклад за
грешка или подобрение в съществуващ превод.
Надявам се, да съм изяснил донякъде случката, без да ви поставям в
ситуация, в която да се чувствате неловко и да съм изяснил въпросите,
които са възникнали в опита за общуване.
Въпросът, на който ще трябва да отговоря пред себе си, след това тъй
дълго словоизлияние, чиято витиеватост коства време, е: „А дали като
преведа още 30-ина низа от mailman, нямаше да бъда по-полезен“?
Защото и след като ви написах неща, които действително са достъпни на
всички в Интернет, аз ще продължа да подобрявам GNOME, Огнян Кулев ще
продължи да подобрява Firefox, Христо Христов ще продължи да подобрява
OpenOffice.org, все неща, който независимо начина, по който някой
изписва името на Майкрософт, продължават да са алтернатива на продуктите
й и да застрашават бизнеса й и да позволяват на потребителите да се
измъкнат от монополното й положение, с което злоупотребява.
Ние ще продължим да си крадем от времето и да правим това, което правим
твърде добре.
Вие ще продължите да популяризирате SDL|Trados, но дали щяхме ние с вас
да комуникираме в същите учтиво-търпеливи, показно-толератни форми, ако
съществуваше свободна програма за автоматизация и помощ по превода,
която да вземе 36% от потребителите, подобно на това, която се случва с
Firefox и Internet Explorer? Която всеки да може да си изтегли по
Интернет и примерно да допринася към нейния речник и граматически правила?
С огромното удоволствие на написал учтиво писмо, оставям решението дали
да го препубликувате на сайта translator.bg във ваши ръце.
Поздрави:
ал_шопов
_______________________________________________
Dict mailing list
[email protected]
http://zver.fsa-bg.org/cgi-bin/mailman/listinfo/dict
