Привет,
[Внимание! Дълго писмо! :-)]
Не искам да влизам в спор, просто разговорът досега ме кара да споделя
по-подробно някои мисли.
И макар че все пак споменавам колонтитули тук-там ;-), разсъжденията
по-долу са принципни, а не за конкретния пример.
Не е вярно това с речниците, Радостине. Ако беше така, езикът нямаше
да се развива изобщо. Нямаше да има и толкова много езици, сигурно
щяхме да говорим на един език и изобщо нямаше да съществува в него
понятието за превод.
Така е, езиците се развиват постоянно. Разговорната реч и
професионалният жаргон винаги са на предна линия, а речниците крачат
важно на опашката. Това обаче по никой начин не е лошо. Така постоянно
се поддържа едно равновесие между възможността за разширяване на езика и
функцията му като общоприет и известен на всички код за общуване. И
двете крайности са нецелесъобразни – както закостеняването, така и
хаосът, в който всеки си измисля „най-правилния език“. На почти всеки
термин почти винаги може да се намери някакъв недостатък. Значи ли това,
че всички термини постоянно трябва да се менят?
Писмените текстове често са предназначени за дългосрочно използване.
Затова ми се струва общо взето смислено в голямата си част те да се
движат заедно с по-консервативната част на езика – по-близо до речниците
и по-далече от мимолетния жаргон, модерното и моментните хрумвания.
Това с "колонтитулите" е глупаво - знам, че Балабанов и екипът на
ОпънОфис могат много завладяващо да обяснят нуждата от "колонтитули" и
"кегели", но не там е въпросът.
Това не са печатарски термини. Трябва веднъж да се разбере. Това са
понятия от интерфейс с потребители, които изобщо не са задължително
печатари (или някакви подобни).
Напротив, това *са* специализирани термини в оригинала и аз лично не
виждам защо да не са такива в превода. След като средният американски
потребител – не оформител и не типограф – може да научи какво е „header“
или „leading“, защо средният български да не може (и да не трябва) да
научи какво е „горен колонтитул“ и „междуредие“? Понятия от интерфейса
са например „radio button“ или „scroll bar“. „Header“, „indent“, „drop
cap“ и т.н. според мене категорично не са понятия от интерфейса. Те са
понятия от предметната област, съществували далеч преди софтуера, в
който се използват днес.
В конкретния пример, може би трябва да престана да пиша „печатарски
термин“, защото явно подвежда хората. Тук не става дума за нещо
езотерично или овехтяло, което е имало смисъл само за шепа посветени в
ерата на оловните шрифтове. Говоря за абстрактни, независими от
технологиите понятия. В частност, страницата може да има колонтитули
независимо по какъв начин се печата и дали се печата въобще или само се
гледа на екран. Можем да ги наречем в същата степен дизайнерски,
оформителски, журналистически, типографски, редакторски и т.н. термин.
А и самите термини също се развиват. Думи, които преди са били обвързани
с конкретна технология, се освобождават от тези връзки и стават
по-абстрактни или придобиват нов нюанс в контекста на новите технологии.
Вземете например „страница“, „адрес“ и т.н. Да не говорим за самите
„font“ и „leading“ – буквите вече не са излети от метал, между редовете
вече няма олово, а пиксели, но на английски термините не са се променили
– просто са обновили значението си. Не виждам защо да отказваме на
българските термини правото да еволюират по същия начин.
Ако си измисляме наши „преводи“ за всички понятия, които лично на нас ни
„звучат страшно“, ще трябва да ги обясняваме на всички потребители. Ако
ползваме традиционния термин, по-образованите потребители ще разберат
веднага, а останалите ще имат много по-голям шанс да го открият в речник
или да намерят човек, който знае какво значи. Именно затова обикновено
настоявам навсякъде, където има традиционен термин, той да се използва,
вместо да импровизираме. Разбира се, там където на български има няколко
традиционни термина, поддържам избирането на най-разбираемия и
„не-плашещ“ за средния потребител вариант, примерно „междуредие“ вместо
„дурхшус“, „безсерифен шрифт“ вместо „гротеск“ и т.н.
Като ти дават лист с фирмена емблема, бланка казваш ли на картинката
отгоре с адреса и данните за контакт с фирмата "горен колонтитул".
(ОТ: Добре е според мене да правим разлика какво казваме и какво пишем.
Повечето от нас постоянно казват неща като „сейвни ми го на юесби
стика“, „копни го това сиди на имидж да имаме бекъп“ и т.н., но –
надявам се да сте съгласни – не би трябвало да пишем така.)
Здравейте, дайте ми пет листа с цветен горен колонтитул за международна
кореспонденция и още три с черно-бял горен колонтитул за вътрешна.
Примерът ми изглежда доста пресилен. Мисля, че повечето хора в случая
биха казали просто „Дайте ми пет цветни бланки и три черно-бели“,
независимо как наричат въпросните елементи в горната част на бланките.
А, и коригирайте кегела на горния колонтитул, че нещо не е подходящ.
Да, горното ми звучи абсолютно естествено. И за мене думите „кегел“ и
„колонтитул“ бяха нови и непривични в един момент (точно както и думите
„мама“ и „тати“ петнайсетина години години преди това ;-). Свикнах с тях
за около два дни.
„Оправи кегела на горния колонтитул“ е реплика, която може да се чуе не
само във всяка редакция, издателство, рекламна къща и т.н., но и на
всяко място, където грамотни потребители работят със софтуер за оформяне
на страници. Дори когато бях в казармата, офицерите боравеха с думи като
„кегел“, „курсив“, „колонтитул“, „шпация“, „антетка“ и т.н., като ми
обясняваха изискванията си за оформяне на документи. Може би колегите,
заемали писарския пост преди мене, ги бяха „образовали“, може би ги
знаеха от другаде – както и да е, никой не казваше: „Аз съм военен и
невоенните термини не ме интересуват... Я оправи онова там да стане
по-такова, че не ми харесва с тия както им казваш там“. Ако се налага да
работиш с документи – научаваш термините за документи. Просто и
целесъобразно.
Айде недейте да прекаляваме. ;) "Колонтитул", "кегел" (сигурно има още
поне двайсетина в преводите тук) са неща, които трябва да се поправят и
да се преведат. Това не са термини от печатарството - говориш на
потребителя на софтуер в ерата на Интернет. Печатари... просто вече
няма даже ;)
Какво значи „да се преведат“? Те са си на български. Ако не ги бяхме
превели, щяха да са „хедър“ и „фонт сайз“.
А „прекалявам“ е много субективно понятие. ;-)
Ако превеждаме програма за музика, ще избягваме ли на български
термините като „бемол“, „триола“ или „арпеж“, понеже на немузикантите
сред преводачите тези термини им „боцкат“? Нали на английски съответните
думи все пак *са* музикални термини и един музикант е много по-вероятно
да ги знае, отколкото един преводач? И какво общо има тук ерата на
Интернет? Словослагатели вече може да няма, но специалисти по
полиграфия, типография, графично оформление и т.н. все още има и ще има,
докато човечеството спре да печата неща върху хартия. ;-)
А и всеки професионален термин (добре де, почти всеки, с малки
изключения на наистина наложили се термини) има и български вариант,
има преводна версия.
Боя се, че тук смисълът ми убягва. Има термини с по няколко варианта;
понякога някои от вариантите са по-традиционни и „сухи“ или
„академични“, други - по-жаргонни и „живи“. Понякога всички варианти са
еднакво общоприети или обратно – силно локални. От друга страна пък
много термини са безспорни и само с по един вариант – както стари (като
„шрифт“), така и нови (като „файл“). Действителността е доста
по-неподредена, отколкото ни се иска. :-)
В заключение (без да визирам конкретен случай, термин или лице!): в
никакъв случай не съм противник на обновяването на езика, но ви
призовавам да поддържаме равновесие и да не пренебрегваме познаването и
използването на традиционната българска терминология. Вярвам, че така ще
сме по-полезни.
Поздрави,
Мишо
_______________________________________________
Dict mailing list
[email protected]
http://zver.fsa-bg.org/cgi-bin/mailman/listinfo/dict
