Усетих се, че съм забравил да ви кажа „За много години“. Но по-добре
късно, отколкото по-късно. Та, за много години!
Колкото до пагинацията... Какво пък, два часът през нощта е,
температурата е невъзпитано ниска и нямам друго стоплящо занимание.
ispell очевидно не е чел внимателно правописния речник на БАН, затова не
знае думата „пагинация“. Но това, че дадена дума а) е неизвестна някому,
б) не му харесва или в) според него не е подходяща за даден контекст, не
значи, че думата 1) не съществува или 2) не трябва да съществува.
Горното настрана, не виждам в писмото си да съм агитирал за използването
на „пагинация“ където и да е. В ООо преводът е „номерация на страници“ и
нямам никакво намерение да го променям самоцелно само защото съм научил
нова дума. Просто Владо повдигна въпроса що за дума е това, на мене ми
стана интересно, проведох кратко проучване и споделих резултата.
Очевидно – на грешно място.
А ако още някой се опита да размахва грозното плашило на упадъчните,
архаични, неразбираеми и намирисващи на олово „печатарски“ термини, ще
го извикам на дуел. Само да си носи свой светлинен меч и да не му е
червен. Мечът. Само аз съм с червен.
В уебстраниците има шрифтове. Те си имат височина, сиреч – кегел. Значи
„шрифт“ и „кегел“ са термини от *уебдизайна*. Ха така! А „пагинация“,
както личи от източниците, е *библиографски* термин. Може да се отнася
за ръкопис. Например в един от източниците се използва за номерата на
страниците в тефтерчето на Левски. Така че понятието не се е появило
заради текстовите редактори. Вероятно всъщност е възникнало доста преди
компютърната текстообработка. Има и такива думи. Обаче да се теоретизира
и да се пише наизуст е по-забавно, отколкото да се проведе минута и
половина проучване.
Изобщо, защо хората в този псисък постоянно питат: „Някой разбира ли от
фотография, да каже как се превежда това“ и „Някой разбира ли от
звукотехника, да каже как се превежда онова“? За бога, братя! Термините
са зли, тъпчете ги, докато са малки! Те нямат нищо общо с превеждането
на софтуер. Никой не разбира какво значат. Диез – бемол, виола – триола.
Единствените добри термини са тези, които *ние* знаем. Тези от *нашата*
си област. Ние очакваме от потребителя да научи какво е файл, демон,
процес, ядро и прочее, но е абсолютно неприемливо да го научим какво е
колонтитул в програма за работа с документи (или, пази боже, да
очакваме, че той може вече да знае, след като ние, универсалните еталони
за ерудиция и шампиони по електронна издателска дейност, не знаем).
ПП Аретир! Полинуклеотид! Синхрофазотрон! Аденозинтрифосфат!
ППП Дезоксирибонуклеинова киселина!
_______________________________________________
Dict mailing list
[email protected]
http://zver.fsa-bg.org/cgi-bin/mailman/listinfo/dict
