Yasen Pramatarov wrote:
Чакай малко сега... Тука са обсъждани фотографски и музикантски
програми, вярно е. А ако се е обсъждал някакъв печатарски или
библиографски софтуер и аз съм пропуснал — извинения.
Не знам кой софтуер бих нарекъл „печатарски“, може би вградения софтуер
на печатарските машини. Тук със сигурност не е обсъждан такъв, така че
няма за какво да се извиняваш.
По същия начин, както в обикновената програма за разглеждане на снимки
никой не вмъква неща като "апертура", "диафрагма", "приоритет на
скорост", "автоматична чувствителност", или пък "тифец", "контурно
изостряне" или какво ли още не...
Тия неща ги има в специализираните програми.
Напълно съм съгласен – не трябва изкуствено да се вмъкват, ако ги няма в
оригинала. Но ако програмата поддържа например показване на EXIF данни
или някакви специални филтри, в които такива неща се споменават, за мене
е логично да се предадат със съответните български фотографски термини,
вместо да се чудим как да ги опростим.
Човек, който не знае тези понятия, и без това не би се интересувал от
тях и не би ползвал съответния прозорец (или би пропуснал някои редове
от него). Който ги знае, просто ги знае. А ако не знае, но иска да научи
какво е това, той трябва да се запознае с *понятието*, не само с думата,
с която е обозначено. Тогава ще научи термините от познат
специалист/любител в съответната област или книжка, сайт и т.н. Ако
обаче сме ги „опростили“, вероятно няма да ги намери и ще ги научи от
програмата така, че после като говори с познатия си или чете книга или
сайт, ще трябва да ги учи още веднъж и да запомня съответствието им с
„нашите“ термини.
Та, мисълта ми е, че не би трябвало да дамгосваме цяла програма като
„специализирана“/„неспециализирана“. Ако в програмата се среща дума,
която на английски е термин от дадената област, независимо в главното
меню или в някой затънтен диалогов прозорец, добре е тя да се предаде
със съответния български термин, ако има такъв, *дори преводачът да не
го знае до момента и да е принуден да проведе проучване*. Иначе излиза,
че смятаме себе си за еталон за ерудиция, а българските потребители – за
по-глупави, необразовани и невъзприемчиви от англоговорящите, от които
авторът на програмата очаква да знаят съответното понятие.
Разбира се, съгласен съм, има я сивата зона, в която потребителят би
могъл да не знае точния термин и все пак да разбира до определена
степен и да ползва понятието, което стои зад него. Освен това „термин“
не е строго определение. Много думи, които в дадена дисциплина имат
строго терминологично значение, се използват в по-свободен смисъл и в
разговорната реч, а и много научни/технически понятия се обозначават с
напълно разбираеми за неспециалист думи и фрази. Много бивши „термини“
днес са широко навлезли в ежедневието, понеже съответните технологии са
станали общодостъпни.
Да не говорим, че за много понятия има по няколко термина – синоними,
като единият е „по-научен“, а другият – „по-неформален“: фонема и звук,
дистрибутивен закон и събирателно свойство, префикс и представка и т.н.
И да, правилно в OOo няма "пагинация" — не му е там мястото, браво.
Точно, в случая има синоним (номерация на страници), който е съвсем
точен, интуитивно разбираем и много по-разпространен. Бинго!
И аз да си кажа пак — не съм казал, че дума "пагинация" няма. Има
всякакви думи, даже може да се измислят. И някои хора с това си
запълват времето даже.
Когато отказваме да ползваме съществуващата дума за някакво понятие,
защото ни боцка, ние самите точно това правим – измисляме си! ;-) Аз
обикновено правя обратното – търся съществуващи думи, за да не измислям
излишно нови. А „всякаквите“ думи не просто ги „има“ – те съществуват,
защото някой ги е измислил или пренесъл от друг език, където вече са
били измислени. А са били измислени, защото са били необходими.
Просто ако на мен в неспециализирана програма ми
се пръкне някъде "пагинация", "кегел" или нещо подобно, ще водя силна
борба с желанието ми да я разкарам от машината си или поне да й изтрия
превода.
А аз – не. Лично аз като видя непозната дума, просто ще почувствам
желание да разбера какво значи тя. Много повече би ме подразнила някоя
правописна или граматична грешка. Вероятно съм извратен.
Така или иначе, при превода решението във всеки конкретен случай е
въпрос на баланс и компромис между много различни съображения: точност
на избраната дума като термин, интуитивна разбираемост,
разпространеност, съвместимост със съществуващи преводи, краткост,
избягване на излишните чуждици и т.н.
А това, че ти си така вманиачен на тема печатарство, не е нужно пак да
ни го напомняш.
Ето, че стигнахме до главното, което се опитвам да обясня от известно
време. :-) Аз не съм вманиачен на тема печатарство! И на мене ми се
повръща, като прочета думата „печатарски“ в този списък. Печатарски
термини са „щега“ и „дурхшус“. И не мога да се сетя повече. Първото даже
не знам какво значи! Понеже не съм вманиачен! :-)
Занимавал съм се *малко* със страниране, интересувам се *малко* от
дизайн и типография, добре познавам няколко програми от тези области и
съответно – понятията, които се споменават в тях, и толкоз. Никога не
съм задълбавал в това как са си говорели печатарите преди сто години.
Някои от въпросните миришещи на олово концепции вече са
се наложили като разпространени в текстообработващите програми,
най-вече под твоя натиск тук и на "Локализация! Локализация!".
Кои? Ябълката на раздора „кегел“ доколкото знам не се ползва никъде
другаде, освен в два-три прозореца от ООо. Там само за едно мигване
можем да го заменим с „размер“ и може би скоро ще го направим. Никой
друг от термините, които съм препоръчвал или използвал в преводите си,
не ми мирише на олово. (Той и кегелът не ми мирише, макар да съм
съгласен, че е много слабо известен. Навремето подцених колко слабо.
Виновен съм за това.)
Ама цялата печатарска терминология и жаргон да се внася, само защото
"така били казвали навремето печатарите", е няма да стане.
Нямам ни най-малко желание да проучвам как са казвали *печатарите
навремето*, камо ли да уча цялата им терминология и жаргон и да ги
внасям някъде. Аз знам само някои, далеч не много, от нещата, които
казват *дизайнерите, страньорите, редакторите, журналистите и
художниците в момента*, а ако не са те хората, които знаят как се
наричат частите на един документ, то не знам кой знае.
Има една група от понятия, за които често говоря, просто защото често се
занимавам с ползване и локализиране на съответния вид софтуер и с превод
и писане на книги по темата. Те са свързани с *графичното оформление на
документи*, независимо дали изобщо са предназначени за печат. Нима
текстът в уебстраниците не се подравнява и няма отстъпи? Нима шрифтът в
PDF файловете няма размер, наклон и начертание?
Не съм печатарски маниак! Не се друсам с олово! Чист съм! Чист съм, ви
казвам, къде ме влачите!!
Нищо остро не искам да кажа, вярно че писмото ти за "пагинацията" не
беше такова. Но всяко споменаване на "печатарство" в този списък връща
стари страсти.
Затова и не го споменавам вече доста време, освен за да протестирам,
когато някой друг го спомене (както направих в предното си писмо).
Затова "печатарство" е мръсна дума в този списък, поне за мен. С меч
не се бия, аз съм в досег пряк със Силата :P /joke
Ами хайде тогава най-после да не я употребяваме повече, проклетата дума,
и да живеем в хармония със Силата! ;-)
Наздраве!
_______________________________________________
Dict mailing list
[email protected]
http://zver.fsa-bg.org/cgi-bin/mailman/listinfo/dict
